#HomeVsOffice

VOL.1 _ Как работим в социална изолация?

Разговори на Cache Atelier с различни специалисти за общото и различното между работата от вкъщи и в офиса.

Първата среща от поредицата ни #HomeVsOffice бе през лятото на 2020 г. с психолога Яна Алексиева.

Започваме от частното към общото - с хората. За нас в Cache Atelier служителите и тяхната общност винаги са били безусловният капитал на една компания и същинският й център, около който създаваме всеки корпоративен интериор.

Яна, еднакво ли се отразява работата вкъщи на всички служители? Има ли служители “в риск”, при които хоумофис събитието създава негативно отношение към професионалния труд и напротив – други, при които то дава добър, градивен резултат?

 

Я: Мисля, че в част от въпроса се крие и отговорът. Служителите са хора с различна потребност. Със сигурност това ново време, нова нормалност или както искаме да го наричаме, и опитът ни да работим дистанционно се отразява различно. Наблюдавам хора, които сякаш се преоткриха професионално и се чувстват много по-добре така. Просто някои хора са по-работоспособни от вкъщи.

 

Какви са тези хора?

 

Я: Не бих искала да изпадам в обобщения. Зависи каква е дейността ти, доколко имаш нужда да се структурираш, каква нужда имаш от тишина... Разбира се, много зависи и на какво място работиш – от твоя мениджър, работодателите и политиките, които фирмата има. Един пример в моя екип - дама, която казва, че в момента има спокойствието да изпрати децата си – дали при баба им, дали на училище; на нея това спокойствие й осигурва комфорт, после може спокойно да си свърши служебните задачи. Без да дава обяснения на никого, че точно в този момент трябва да заведе големия си син на лятно училище или на занимания.

 

Семеен тип ли са хората, които се чувстват по-спокойни да работят от вкъщи?

 

Я: Не съм сигурна. Имам впечатления, че точно родителите и хората с по-малки деца са тези, за които извънредното положение и хоумофисът включи едновременно и родителската, и професионалната роля. Тук вече е много важно на кой коя роля му е по-интересна, по-важна, по-ценна. За себе си бих казала, че родителската роля е много силна в мен и това да се чувствам виновна, че не отделям достатъчно внимание на детето си, понякога ме кара да се чувствам зле. Същевременно, много обичам работата си. Получава се разкъсване. Понякога не можеш да се съредоточиш. Да не говорим, че в онзи момент, ако детето ти учи, ти трябва да намериш и устройство, да намериш и време да учиш с него.

Така че по-скоро видях доста хора, които са сами или със свободни професии, или двойка без деца, които се чувстват доста добре с новата гъвкавост да работят вкъщи.

Мултитаскингът се превърна в религия за големите компании през последните години. Не си ли почиваме от него в хоумофис реалността? Може би да работиш вкъщи е по-лесно за хората, които искат да се посветят на едно занимание, без да “разхвърлят” вниманието си?

 

Я: Хората с професии, изискващи съсредоточаване и вникване, със сигурност се чувстват по-добре в спокойствието на дома. Ако в дома е спокойно. Но виждаме също, че хора, свикнали да бъдат в обкръжението на други, изпитват голяма липса от живата връзка. Видяхме, че изолзацията не само в момента, но и по принцип, ще преобърне работния режим, отношенията, връзките, динамиката. Това отново е до човек – знаем, че в един екип винаги има хора, които постоянно се нуждаят от контакт, от това да генерират идеи с другите, да пият кафе заедно, да обменят нещо ново като мисъл и такива, които имат нужда от съсредоточаване, които не искат дори музика в офиса, за да не ги разсейва. Тук възниква и въпросът доколко човек може да се самоорганизира. Ние, българите, имаме затруднение с това да планираме добре деня, да си поставим къси цели, да ги изпълним или пък да не залитнем в това да седнем и да работим без дори да изпием чаша вода.

В крайна сметка хоумофисът ни показа и това, че - наистина - работният ден за хората, които работят, става в пъти по-дълъг.

 

Какви са различните роли на работещия човек: кой е той вкъщи и кой - в офиса?

 

Я: Когато ходи на работа, т.е. излиза, за да отиде на работа, човек се вкарва в друг ритуал, в една различна психична реалност. Когато си вкъщи, да, може би да нямаш ергономичен стол и бюро и това с времето се превръща в сериозен проблем. Но пък за мен психичната страна е по-интересна: как ти наистина влизаш в работен режим у дома?

М: Хората са социални животни. Не само философията, но и науката дава доказателства за това. Когато си в група, когато имаш общи интереси с други хора, организмът ти произвежда ендорфин – чувстваш се щастлив, че си на това място.

Я: Да, това е и основната класическа причина хората да напускат едно работно място - липсата на подобно усещане. Оказва се, че не напускаш заради заплата и много често, дори някой да ти предложи повече, казваш “сори, но това не е моето място”. Защото нямаш човешката, емоционалната потребност да си там. Много често чуваме реплики като „сродни души“, „сродни мисли“. Дори аз сега усещам, че нямам същата креативност, когато работя от вкъщи. Липсва ми онази естествена атмосфера, когато казваш „хрумна ми нещо!“. Едно е да я споделя вкъщи на половинката ми, а друго на съмишленици.

В крайна сметка тези безкрайни онлайн срещи се опитаха да заменят живия конаткт. Zoom и всички подобия, от които вече сме преситени, се опитаха да заместят това да си заедно с екипа. Самите платформи започнаха да се развиват с фонове, които да са ти интересни, за да можеш да се чувстваш малко по-комфортно…

М: Повечето ни клиенти казват, че имат нужда да направят поне една физическа среща в седмицата. И че работата, която отмятат на тази среща, е много повече, отколкото ако тя е онлайн.

 

Какви граници трябва да си слагаме, сами на себе си - в едната и в работна другата реалност?

 

Я: Да, важно е да се научим как да влизаме и излизаме от една роля в друга. За да не се изчерпим и стресираме допълнително. Като писхолог, лично аз смятам, че връщането в офиса е изключително здравословно. Особено ако той е такъв, какъвто Мила го описва.

 

Не можем да поставим знак на равенство между това да излезеш от офиса и да влезеш в дома си и това да излезеш от кухнята и да влезеш в хола. Границите между служебното и личното са размиват. Заблуждават ли се хората, че вкъщи работят по-малко? Не става въпрос само за уикенд или делничен ден, а за нощем, сутрин, обед, вечер...

 

Я: Първо, със сигурност има някаква тенденция на самозаблуда. Но тук за мен най-важна е ролята на човека, който вижда цялата картина и следи някой да не се претоварва и стресира...

 

Имаш предвид мениджъра?

 

Я: Мениджърът, да - този, който отговаря за екипа. Мениджърът е този, който поставя граници и следва да каже „Прави ми впечатление, че работиш много повече, защото времето ти е разпокъсано, нека решим как да го оправим“.

Същевременно работата от вкъщи действително ти дава време – не трябва да се разхождаш до офиса например, отпада и този социален ангажимент и желателност “какво ще кажат колегите”. Няма какво да се лъжем, много хора ходят навреме на работа, защото иначе колегите ми ще кажат, че съм закъснели. Или пък ще ги обсъждат обсъждат: “Този пак отиде да пуши навън“.

Продължаваме разговора ни с Яна Алексиева, премествайки фокуса от екипа върху физическата работна среда. Какви въпроси си зададохме и намерихме ли техните отговори ще споделим съвсем скоро тук и в нашите социални мрежи. Stay Tuned, Folks.